Бях се зарекъл този блог да е единствено и само за неща, пряко свързани със счетоводството, но се налага да го използвам и по друг повод.
Наскоро говорих със Стефан Антонов и той е отразил малка част от разговора ни в статията си в „Дневник“. В това няма нищо лошо, напротив. Всеки автор е в правото си да цитира само тази част от изказванията на хората, с които е говорил, която счита, че ще е от полза за статията му. Проблемът идва от това, че цитатът не дава достатъчно яснота за позицията ми. Много хора ми звъняха или писаха с идеята да ме наругаят (съвършенно несправедливо, разбира се 
). На всеки от тях трябваше да обяснявам поотделно какво всъщност мисля. За да не правя това отново, уточнявам, че тезите които застъпвам са:
1. НАП не е законодателен орган, за това указанието с Изх.№ 24-00-7/25.02.2010 не създава нормативни задължения. То просто казва как директорът на НАП, Красимир Стефанов тълкува Кодекса за социално осигуряване (КСО). От това следват два извода:
- проблемът, който се създаде не е в указанието, а в КСО (освен, ако не приемем тълкуванието за погрешно);
- протестите срещу указанието нямат смисъл, защото неговата отмяна няма да промени КСО.
Ако някой би искал да протестира и протестът му да има смисъл, да протестира срещу КСО, а не срещу указанието.
2. Намирам, че в увеличаването на минималния осигурителния доход (МОД) за самоосигуряващи се лица няма особена драма. Ако някой самоосигуряващ се не може да изкара 420 лв. с дейността, която осъществява – да си потърси работа. Все 500 лв. чисто ще му дадат. Хората, които се самоосигуряват са икономически активни и биха могли да си намерят работа, дори и по време на криза. Те са по-ценни от тези, които са свикнали просто да ходят на работа за да вземат заплата.
В случай, че някой иска да се осигурява на доход, под реалния си, и увеличението на МОД му обърква плановете, макар и частично, това е друг проблем.
3. Принципно в указанието на НАП има логика. Ако някой работи по трудов договор и получава хонорари по граждански е длъжен да се осигурява и на двете основания. Защо за съдружниците, които от една страна управляват дружествата си, а от друга работят в тях да е различно?
Пак да уточня, казвам, че има логика, а не изразявам експертно мнение.
Истинският проблем
Истинският проблем е за т.нар. самонаети лица. Това често са хора, които наистина едва свързват двата края. Те са много, ужасно много. Юридически погледнато те осъществяват стопанска дейност, но в действителност дейността им е скрита форма на безработица. Тук попадат собственици на малки търговски обекти, таксиметрови шофьори, много от заетите в сферата на услугите. За тях осигуряването на две основания ще е непосилно, освен ако тези които ги съветват не потърсят законови възможности за оптимизиране на осигурителния им доход. Няма да давам съвети за това как може да се намали осигурителния доход, а и на счетоводителите те едва ли са им нужни.
Това обаче е едната страна на монетата. Другата е, че наред с тези хора има и други, които също са собственици на малки фирми и които укриват доходи. Това е факт, които трбва да бъде признат и отчетен, при анализа на ситуацията.
От кашата, в която НАП се вкара, няма лесен изход. Не е особено разумно да се разчита на отмяна на указанието (така, че все едно никога не го е имало) или на промяна на КСО, която ще се случи от днес за вчера. Ако беше лесно до сега указанието щеше да е отменено, още повече, че като се видя има воля за подобно нещо.
В заключение
Ако някой не е разбрал: в момента властта е в истерия. Дупката в бюджета расте. Идеите за изход от ситуацията се въртят около увеличаване на това, което държавата изземва от доходите на хората. Идеи за това да как да се увеличат доходите и при запазване на данъчната тежест да се увеличат приходите в бюджета няма. НАП, като част от механизма за генериране на приходи в бюджета, е и ще бъде под натиск. Вижда се, че фокусирането върху отделни социални групи не дава особени резултати, за това се търси по-широка база. Ако не е указание с Изх.№ 24-00-7/25.02.2010 ще е нещо друго. Но ще е – вервайте ми.
