Съвременното счетоводство е сложна плетеница от правила. Съвременното счетоводство е толкова сложно, че едва ли го разбират и тези, които създават правилата му.

Сложността е голямата беда на счетоводстството днес, защото тя го прави неразбираемо за широк кръг от хора.  Често хората смятат, че неразбораемите неща са безполезни и вероятно са прави.

Наскоро Европейската комисия публикува резултатите от проучване касаещо планираните промени в Счетоводните директиви.

Първият въпрос в проучването е бил: Съгласни ли сте принципите на счетоводството да бъдат представени в отделна секция на Директивата?  98% от отговорилите подкрепят подобна идея.  Основният им мотив е,  че по този начин ще бъде подчертано това, че Директивата ще е базирана на принципи, не на правила.

Каква е връзката между сложността на счетоводството и проучването на ЕК? Счетоводството днес е сложно, защото е базирано на правила, а не на принципи. Мисля, че основната причина за това е, че създаващите правилата не познават принципите, не ги разбират (ето пример за това). Ако ги разбират, защо правят простите неща сложни?
Дали аз разбирам принципите на счетоводството? Вижте сами и помогнете да направя тези уроци по-добри, защото тези, които днес учат принципите утре ще създават правилата.
Струва си да се изучат.
P.S.  Думите принцип и правило са с много сходно значение. В счетоводството принципът е  основно, фундаментално правило, което е универсално – т.е. може да се приложи ако не към всяка, то поне към повечето ситуации.  Правило от своя страна се разглежда се в контекста на отделна ситуация и е задължително за нея. Ситуации много, правила още повече.

Въпреки, че става въпрос за промените в МСФО през тази година мисля, че е добре да се започне с консолидирания текст на стандартите, който беше публикуван през ноември 2008 г.

Първите промени направени след публикуването на консолидирания текст са с дата 17 декември 2008 г. (Тук и надолу датите отговарят на тези, на които е публикуван съответният Официален вестник). Тогава бяха променени МСС 23 и МСФО2, както и приети КРМСФО 13 и КРМСФО 14

На 18 декември 2008 г. дойде промяната в МСС 1

Само месец по-късно, 22 януари 2009 г., МСС 1 пак беше променен, заедно с МСС 32

Два дена по-късно, 24 януари 2009 г., бяха публикувани промени в МСС 27 и МСФО 1

На същата дата бяха публикувани и годишните подобрения на стандартите

На 26 март 2009 г. беше публикувано КРМСФО12

Последваха два спокойни месеца, а на 5 юни беше публикувано КРМСФО 16

В средата на юни, 12-ти, се беше обнародвана промяна в МСС27

Пак тогава беше променен и МСФО3

На 23 юли беше публикувано КРМСФО15

Преди няколко дена, на 10 септември, бяха обнародвани промени в МСС39 и МСФО7

Последната промяна пак е на МСС 39 и е с дата 16 септември

Какво се очаква да бъде прието още до края на годината?

Стандарти

Ревизираният стандарт МСФО 1, издаден от Съветът за Международни счетоводни стандарти (СМСС) на 27 ноември 2008 г.

Разяснения

КРМСФО 17 Прехвърляне на непарични активи към собствениците, издедено от СМСС на 27 ноември 2008 г.

КРМСФО 18 Трансфер на активи от клиентите, издаден 29 януари 2009 г.

Поправки

МСФО 7 подобрения в оповестяванията, свързани с финансовите инструменти, издадени от СМСС на 5 март 2009 г.

Поправки в КРМСФО 9 и МСС 39 – третиране на внедрени деривативи, издадени от СМСС на 12 март 2009 г.

Нещо да пропускам?

През февруари, тази година, работех за портала odit.info. Тогава рабрах за идеята на ЕК микропредприятията да бъдат освободени от задължението да изготвят финансови отчети. Пуснах материал в сайта. Към момента, в който пиша това, материалът е видян от над 800 души.

Днес, докато правех сутрешната си обиколка по сайтоете, които следя, се натъкнах становището на БТПП по отношение на идеята на ЕК.  Първо го видях във vedomost.info. От линк в становището стигнах и до Портала за обществени консултации. Това, което човек може да види в този портал е, че обсъждането на идеята на ЕК е било от 8 юли до 20 август. За този период от време отношение освен БТПП са взели Института за пазарна икономика и… venika (виж файлa коментари в портала).

Ей сега нека някой ми каже, че в България има професионални организации на счетоводителите и че когато т.нар. организации плачат (щото вдигат критериите за предприятия подлежащи на задължителен одит, например) плачът им не е смешен плач.

Междудругото преди около седмица стана ясно, че България подкрепя идеята на ЕК.

Един приятел казаваше, че счетоводството е една планета. Сигурно заради това, а може би защото е четвъртък се сетих за пътеводителя на галактическия стопаджия, на Дълглас Адамс. При това не просто за книгата а за един точно определен момент от нея:

„- Жители на Земята, моля за вашето внимание…. Към вас се обръща Простетник вогон Джелтц от Галактическия хиперкосмически планов съвет”.

Малко по-късно Земята е разрушена.

В последния си брой в. „Капитал” публикува статия, засягаща ргегулациите по отношение на свободните професии, в т.ч. тази на регистрираните одитори. Повод за статията е проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), което обсъждахме и тук.

С Вера Денизова, която е автор на статията, говорихме по темата. Изкушавам се да публикувам всичко, което и казах, но мисля, че това ще преекспонира темата, без особена полза. Не по този повод пиша. Причината е друга – замислих се за резултатите от подобни проучвания и от там за ползата от тях.

Досегашният ми опит сочи, че цикълът е следният:

1. Появява се проучване със съответните изводи и препоръки, произтичащи от него;

2. Медиите отразяват проучването, популяризират резултатите от него, коментират го и т.н.;

3. Нищо не се променя. Медийният шум затихва и всичко си върви, както и до сега.

Причината да пиша е т. 3. Когато става въпрос за регулации промяната може да се случи по един, единствен начин – изменение на законодателството. Законодателството се кове в Народното събрание. Така, ако една гражданска организация иска да побутне нещо в регулативните режими, трябва да намери пътеката към Парламента. Тази пътека със сигурност не минава през схемата „депутатите се „самосезират” на база на публикации в медиите”.

Друг е въпросът дали стигайки до депутатите препоръките на дадена гражданска организация ще бъдат оценени като полезни и тук не това е важното. Важно е друго: как неправителствените структури действително да повлияят на нормативната среда, при това в българските условия?

Питър Митчел е председател на Обществото на професионалните счетоводители и член на управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители в Англия и Уелс. Той има 50 годишен опит, по време на който е имал възможността да наблюдава развитието на независимия финансов одит от различни позиции – и като одитор и като мениджър.

Кризата и финансовите измами, които я съпътстват го карат да си зададе някои въпроси, което прави в своя публикация в АccountancyАge.

Статията му е озаглавена „Who needs audit?”, което в контекста на казаното в нея бих превел: „На кого е нужен одитът”, дори „на кого му е притрябвал..”.

Някой от въпросите на Митчел, според мен, звучат актуално и у нас:
Не би ли трябвало да се направи анализ разходи/ползи за бизнесът от задължителния одит?

Задължителният одит отговаря ли на потребностите и достатъчно своевременен ли е?

Черни овце има във всяко общество, а последните корпоративни фалити показаха, че задължителният одит не е в състояние да възпре мениджърите от това да измамят хиляди инвеститори, пише Питър.

Не трябва ли това да бъде осмислено и поправено, пита още той.

И последният му въпрос: Не е ли време професионалната общност да обсъди въпроса за това какво допринася за икономиката чрез задължителният финансов одит?

Точно за този въпрос си зададох вчера, когато видях анализа на Института за пазарна икономика: „Ефекти от регулирането на избрани свободни професии в България”. Задавал съм си го много пъти и преди това. Разбира се публичните и публично значимите предприятия трябва да бъдат одитирани, но всички останали…
Мисля, че когато собствеността и управлението в една компания не са ясно разделени (т.е. компанията е управлявана от собствениците си) задължителният одит е безсмислен. Безсмислен е и тогава, когато такова разделение има, но предприятието не е нито публично, нито публично значимо. В едно АД с двама акционери, един директор и една секретарка, би трябвало да има възможност собствениците да решат имат ли нужда от одит или не. В крайна сметка – за тях си е.

Налагайки безсмислен задължителен одит държавата въвежда особен вид данък, облагодетелстващ малка група хора, при това незаслужено. В условията на криза е нормално да се преразгледат тежестите, с които е натоварен бизнесът и да се преосмисли ползата от тях.

Не е ли време наистина да се запитаме кому е нужен одитът – на обществото или на одиторите?

Защо буксува системата на студентското кредитиране, за алтернативата частно – държавно висше образование, за система на студентските общежития, за реализацията след студентската скамейка. Ето какво казва Смилкова по тези и други теми пред Expert.bg.

КРМСФО 15 разглежда една хипотеза, при която въпреки, че става въпрос за продажба на стоки, при признаването на приходите се прилага МСС 11 и съответно методът „етап на завършеност”. Това е хипотезата, при която „предприятието може да прехвърли върху купувача контрола и значителните рискове и ползи от собствеността над незавършеното производство в текущото му състояние в процеса на строителството”. Предприятието може да прехвърли върху купувача контрола и значителните рискове и ползи от собствеността над незавършеното производство, ако всички критерии на §14 от МСС 18 се изпълняват непрекъснато в процеса на строителството.

Това са следните критерии:

• предприятието е прехвърлило на купувача съществените рискове и ползи от собствеността върху стоките;
• предприятието не запазва продължаващо участие в управлението на стоките, доколкото то обикновено се свързва със собствеността, нито ефективен контрол над продаваните стоки;
• сумата на прихода може надеждно да бъде оценена;
• вероятно е икономическите ползи, свързани със сделката, да бъдат получени от предприятието; и
• направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат да бъдат надеждно оценени.

Идеята за това „всички критерии на §14 от МСС 18 се изпълняват непрекъснато в процеса на строителството” е нова концепция за МСФО. В основанията за заключения към разяснението КРМСФО уточнява, че споразуменията за „продължаващ трансфер” вероятно не се срещат често в практиката. За това, ако дадено предприятие приеме, че работи по такова споразумение трябва да направи специални оповестявания.

В илюстративните примери към КРМСФО 15 са дадени допълнителни насоки за „продължаващ трансфер”. Един индикатор за подобен трансфер може да е договореност, според която, ако споразумението бъде прекратено преди завършването на обекта купувачът запазва незавършения обект, а предприятието има право да получи възнаграждение за работата, която е извършило до момента на прекратяването.

Вчера министърът на финансите Симеон Дянков уволни директора на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ Райка Онцова. Разбрах за това от статията на Стефан Антонов, публикувана в dnevnik.bg.

Естествено, на т.нар. мотив за уволнението (забавяне на критични писма), не му обърнах особено внимание, защото е повече ясно, че това  е повод, а не причина. Направиха ми впечатление две други неща.

Първото е, че оценките за съответствие  по 5 оперативни програми са били изпратени в Брюксел „със забележки”, което според министър Росен Плевнелиев е „самозастрелване”.

Безспорен факт е, че „забележките” са част от естеството на работата на одиторите и когато трябва да се правят се правят. Другото би означавало одиторът да не си свърши работата. Едва ли доклади „без забележки” ще замажат очите на Брюксел, но посланието към заместника на Онцова е ясно – никакви забележки (каквото и да означава това за професионалната му съвест).

Другото нещо, което ми направи впечатление е, че говорителят на ЕК Денис Абът е казал, че единственият напредък е в капацитете на одитния орган. Т.е. на звеното, което пряко ръководи Онцова.  Така в крайна сметка моят прочит на новината е, че са уволнили шефа на „Одит на средствата от Европейския съюз“ защото си е вършил работата.  Всичко, което бих казал е лошо, г-н премиер, лошо.

Не познавам Райка Онцова толкова, че да мога да кажа, че сме приятели. Познавам я достатъчно обаче за да мога да кажа, че е професионалист.  Какво ли ще спечели държавата от уволнението на един професионалист?

Мисля, че професионалната общност и по-специално Институтът на вътрешните одитори в България не трябва да остава безразличен, когато уволняват някой, защото си върши работата.

Ето я и нея (препоръчително е да я гледате на цял екран):

От тук можете да свалите КРМСФО 15 във вида, в който е публикувано в Официалния вестник на ЕС.

Забележка: Всички снимки в презентацията са от flickr.com и употребата им, по начина, по който съм ги използвал, е разрешена. По невнимание изтрих файла с линковете към авторите на снимките. Скоро ще го възстановя и ще ги линквам.

Това, което разбрах от предложението на Съвета за Международни счетоводни стандарти за класифициране на правата за придобиване на нови акции е, че тези права трябва да се третират като собствен капитал. Това, което не разбирам е какво общо има тук валутата?

Валута, различна от функционалната на емитента, може да има отношение към оценката на правата, към това какво да се прави с курсовите разлики, възникващи между датата на издаване и тази на упражняване на дадено право и др. под. Валута и класификация обаче не ми се връзва. Няма да класифицирам задължението по заем в гривни, например, като актив, само защото е деноминирано в чуждестранна валута.

За да разглежда Съветът въпроса в контекста на валутата – вероятно има защо. Аз обаче, на пръв прочит, не се сещам за причината.